Има вероятност руският президент Владимир Путин да засили военните си амбиции и да предизвика НАТО в прибалтийските държави – Литва, Латвия и Естония, ако не бъде спрян в Украйна, предупреди заместник-председателят на Европейската комисия Валдис Добровскис в интервю за изданието Politico.
Еврокомисарят по търговията, който е израснал в Съветския съюз и черпи от опита си като бивш министър-председател на Латвия, заяви, че Европейският съюз трябва да възприеме руската заплаха сериозно след години на двусмислено отношение от Брюксел към Москва.
„Ако не подкрепим Украйна, това няма да свърши в Украйна. Очевидно Путин сега е в някакво настроение за агресивна война и, за съжаление, има вероятност тази агресия да продължи в други страни“, каза той.
На въпрос дали е особено разтревожен за Молдова, той посочи прибалтийските страни като свое опасение. „Ако разгледате ескалиращата агресивна реторика на Русия и дори изявленията, с които Русия твърди, че подкрепя интересите на Беларус да има достъп до Балтийско море, както и антиприбалтийската реторика – е, ами в Украйна всичко започна с нарастваща антиукраинска реторика“.
Прогнозата, че прибалтийските държави може да са следващите под прицела на Путин след инвазията срещу Украйна отразява нивото на тревога в някои части на Европейската комисия около следващите ходове на Путин. Домбровскис от дълго време предупреждава за заплахата, идваща от руския президент.
Макар да приема, че ядрената заплаха от Русия е сериозна, Домбровскис предупреждава да не се търси помирение с руския лидер.
„Въпросът е: до каква степен се поддаваме на това изнудване, тъй като то с времето може да бъде използвано срещу всичко? Путин ще продължи агресивните си войни, той винаги ще използва това изнудване“, казва той. „Това са уроци, които би трябвало да са научени по-рано. Помирението с агресора не работи, но агресорът трябва да бъде спрян по всякакъв начин“.
Домбровскис е скептичен и към дипломатическите инициативи на Путин. „Въпросът е дали те носят осезаеми резултати от гледна точка на спирането на войната или поне осигуряват прекратяване на огъня или хуманитарни коридори. В момента нищо от това не се материализира“.
Френският президент Еманюел Макрон играе водеща роля в контакта между Европа и Путин досега, а руският президент разговаря и с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и германския канцлер Олаф Шолц през последните дни.
Бившият латвийски премиер подчертава, че срещу Русия може да бъдат наложени нови санкции до няколко дни.
„Нищо не трябва да остава извън масата“, включително в енергийния сектор, казва той. „Трябва да направим повече, тъй като тази агресия, за съжаление, не спира, затова трябва да намерим начин – в известен смисъл – да спрем способността на Путин да финансира тази война“.
Макар че Домбровскис заема твърда позиция, далеч не е ясно дали Европа ще успее да нанесе тежки удари на руския енергиен сектор, тъй като Германия е твърдо настроена срещу подобни мерки.
Обсъжданите мерки са в областта на криптоактивите, разширяване на списъка с банки, отрязани от системата за финансови съобщения SWIFT, и премахването на статута на Русия като най-облагодетелствана страна в Световната търговска организация.
Домбровскис иска още да се разшири договорената вече забрана върху вноса от Беларус и към Русия, за да се избегне задна вратичка за заобикаляне на ембаргото.
По повод възможността руският петрол и газ да бъдат цел, Домбровскис заяви, че Европейската комисия продължава да прави оценка на това, но подчерта, че „нищо не трябва да остава извън масата“. На фона на поскъпването на петрола след спекулации, че САЩ може да забранят руския петрол, Комисията заяви, че „действията относно петрола може да са донякъде по-малко разрушителни (за ЕС), отколкото тези за газа“.
15:15 | 13.09.22 г.